автор: flood

Когато човек се почувства остарял или ненужен, което понякога е едно и също, се чуди как да се довърши, ако здравето му намеква, че не възнамерява да сложи край на собствените му емоции. Ето така се получава, ако се грижиш за здравето си цял живот, а междувременно забравиш да живееш. Здравето остава в прекрасна форма въпреки годините, а годините губят и форма, и смисъл въпреки здравето.
В такива случаи препоръчвам да се състави списък. Той не изчерпателен, това е неминуемо, но все пак дава добра ориентация за това какво може да направи човек в сходна ситуация.
Първо, намери си хладно оръжие. Не е нужно да го използваш. Още по-малко – срещу себе си. Така поне ще можеш да отмъстиш на здравето си, ако съвсем ти причернее от живота.
Второ, ако намирането на хладно оръжие се окаже трудна работа, открадни го. При нужда – организирай грабеж. Вземи го със сила или хитрост. Може и да те хванат. Ако си причинил смърт или тежка телесна повреда при грабежа, ще те тикнат в затвора. Това е добро начало.
Трето, изброй хората, на които можеш да стъжниш живота си по същия начин, както перфектното ти здраве стъжнява твоя. Като начало започни да им се обаждаш всяка вечер, говорим им глупости по телефона, искай пари назаем, а после им казвай, че не възнамеряваш да им върнеш нито стотинка. Изобщо, дръж се като говедо и ще заприличаш на такова. В това има известно удовлеворение.
Четвърто, общувай с по-големи скапаняци от теб. Ще ти олекне. А и ще можеш да им скапеш живота още повече, ако им разказваш всеки ден как ставаш от зле по-зле. Споменавай често, че имаш хладно оръжие. Така ще си намериш повече приятели, отколкото предполагаш; или поне хора, които да се страхуват от теб, тоест - почитатели.
За петото и шестото не се сещам.
Пък и бързам. Трябва да взема внучето от детската градина, да му сготвя вкусна закуска и после да го изведа на разходка. На връщане ще напазарувам. Жена ми още ходи на работа, нищо че е пенсионерка. Уморява се много, горката, ама не се спира. Иска все да помага на младите. То и аз помагам – с каквото мога. Онова горе ми хрумна, докато гледах един остарял здрав младеж през стъклото на автобуса – седеше на пейка в парка и къркаше ракия като плодов сок, ругаеше и се плезеше на околните. Хрумна ми, че ако стана като него, ако се почувствам толкова млад, зъл, сам, здрав и ненужен, ще бъде напълно безсмислено да живея.
Такива ми ти работи.