Пожелах да събера целия си живот в една дума.
Сетих се как учих буквите, как писах думите, как свързвах първите изречения. Спомних си за уроците по граматика, синтаксис и стил. Препрочетох първите съчинения с елемети на разсъждение от прогимназията, както и първите есета. Прегледах разказите, фейлетоните, неиздаваните романи. В съзнанието ми остана само една дума, в която са вплетени и хубавото, и лошото, и действието, и бездействието:
раз-о-чар-о-вам.