автор: ivliter

Отварям широко прозорец
да влезе при мене дъждът
с мокри стъпки,
със своя мокър гласец,
с чистия въздух на висината.
Нека влезе със своя стремеж
всичко да бъде чисто, и бяло
като в сън и мечта на младеж.
Знам, навън ще е хлъзгаво, мокро,
мътни вади отвред ще текат,
но душата ми суха ще бъде
и с надежда ще гледа
от своя прозорец към мокрия свят –
променен, освежен, поизчистен и млад.