автор: ivliter

Помръкна златото на лятото в стърнището
и прегорялата трева полегна на пръстта,
забравила за тържеството си.
Към мен пожънатото гледа с недоверие –
дали ще можем с него да се впишем
в прииждащия нов сезон.
Годините ме подминават с безразличие,
оставили следа във външността ми само.
Душата, пленник на съдбата незавидна,
ме гледа строго изпод гъсти вежди –
на мене ли се сърди тя
или на себе си, не знам?
Светът променя в крачка своя облик
и настроенията си с един замах мени,
но си остава жизнен, вечно млад.
И. аз, захванат за развятата му дреха,
препъвайки се в своите несгоди
ще го следвам.