автор: pastirka

Ние стъпихме гордо на тази земя,
с коренища вековни и здрави,
а краде плодовете лукава ламя
и се чудим какво да я правим.

Двама братя с ножове, преди да заспят,
търсят мозък и в орех човъркат,
но когато криле на ламя долетят
са заспали дълбоко и хъркат.

Само третият - малкият - явно решен
вече ябълка златна да пази,
на върха на дървото, зад клон притаен
чака хала с юнашка омраза.

Ето, идва тя - звяр от триглавия вид,
огнедишащ и толкова страшен!
Не печелиш борбата, останеш ли скрит.
Пръв ще бъдеш, но в бой ръкопашен.

Братът храбър е. Знае ги тези неща.
И, ранена, ламята изчезва.
А в ръцете юначни, огряла нощта,
тази ябълка бъдно извезва.

Та - до тука със приказки! По същество.
Да си дойдем на думата вече:
златни ябълки има, но за общество,
победило страха дълговечен.

04. 2021