Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 432
ХуЛитери: 3
Всичко: 435

Онлайн сега:
:: marathon
:: svdonchev
:: mariq-desislava

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2021 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИскрено и лично от Червената шапчица
раздел: Поезия
автор: GalinaBlanka

Тръгнала съм теб да търся, Вълко!
Кошница не нося, ни наметка.
Сто пъти в гората ходих мълком,
сто пъти по все една пътека.

А в ума ми думите на мама
светеха – червена жар гореща:
„С вълци, дъще, работа си нямай!“
Страх ме беше, без да съм те срещала.

И гората тъй и не разгледах
(а разправят, че била прекрасна)
Бързах да вървя, от ужас бледа
там, където най е безопасно.

Вдигам днес очи да видя всичко,
та дори и с риск и теб да зърна.
Днес си спомних – някога обичах
мисълта от пътя си да свърна.

Трябва срещу теб да се изправя.
Уморих се все да се страхувам
и от куп несбъднати представи
зъбите ти нощем да сънувам…

Може да ме нараниш… Не зная.
Само знам, че искам да усетя
пътя си оттука чак до края
с всяка стъпка, до дъха си сетен.

Идвай, Вълко, на гората в края.
Идвай! И каквото стане – стане.
Вярно ли е, искам да узная,
че животът чувства се чрез рани.


Публикувано от Administrator на 13.06.2021 @ 17:01:02 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   GalinaBlanka

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Двете страни на една и съща монета
автор: lirik1
47 четения | оценка няма

показвания 45257
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Искрено и лично от Червената шапчица" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Искрено и лично от Червената шапчица
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 15.06.2021 @ 12:05:01
(Профил | Изпрати бележка)
Поантата " животът чувства се чрез рани" много ми допадна със събраната в думите житейска мъдрост. Обичам стихтворенията, изградени върху приказни сюжети. Аплодирам те!