автор: tearfly

устните ми говорят с шепота на портокаловите листа, помилвани от вятъра,
а сърцето скача от скалата, бягащо от преследвачи – очи, поискали сметката от битието;
рисувам с изумрудените вълни на морето слънца - изповядали истини без покаяние;
и там - на дъното на всички неслучени мечти, солта боде и води преговори
през кървящите отвори на предсърдията ми
и знам, че битката предстои,
че няма покой,
където листата мълчат,
а корабите на апокалипсиса порят върховете на бездомното небе
и са все по-близо,
все по-близо