автор: mitkoeapostolov

Цял живот бързам. Да напусна България, да се устроя в чужбина, да се изуча, да си намеря работа, да създам семейство, да пресека на червено, когато няма коли.
В Германия са ми правили няколко забележки, че преминавам улицата неправилно. „Що за нацисти?” – негодувах наум. „Защо да си губя времето, когато улицата е празна?”
Над светофарите, които не зачитах, висеше знак: „Nur bei grun. Den kinder ein vorbild” (Пресичай само на зелено. Даваш пример на децата). „Глупави немци” – виках си – „да чакат, като имат време за губене”.
Днес живея в България. Не уча, нямам работа и семейство. Всичко замина. От бързане. За сметка на това пресичам само на пешеходна пътека или на зелен светофар, нищо че нямам деца.