автор: Albatros

... ден дени край мен из парка, ляга маранята жарка,
и чистачката без мярка вдига шум и облак прах,
две-три дами – дали-взели, веят сламени капели,
пушат облачета бели три старчока покрай тях,

разни бабички и чички скачат с розови петички –
йодни пари дишат всички върху спечения плаж,
сетне – край вълните сини, опнати във монокини,
рой девойки ще ме сринат – куличка от декупаж,

правичката да си кажа, аз съм дребен щрих в миража –
ще си тръгна сам по плажа – дявол знае накъде,
стиснал своето моливче, пил едно аперитивче,
днес съм толкова щастлив, че блага старост ми дойде! –

дръпнал бирата си втора, сетне ще потретя в двора,
сякаш океански кораб съм превзел – пират на лов,
смъкнал пътната тояга, тихо ще река на прага –
нека ден дени! – за блага дума, обич и Любов.

12 юний 2018 г.
гр. Варна, 9, 30 ч.