автор: AIDS

Имало едно време, едно малко симпатично патенце!
Малко, защото било високо само метър и шейсет, а симпатично защото късо подстриганата му перушина, много му отивала! Та това малко патенце, имало невероятно добра душа! Нежна, тръпнеща и всеотдайна! Всеки ден това малко патенце вършело добри дела. Помагало на своите събратя в лоши моменти и ги карало да се чувстват щастливи! То било много жизнено, обичало да се весели и забавлява! А и било много трудолюбиво! Но това патенце, си имало проблем. Голям проблем! То си имало приятелка , Патица с шарени пера, гладка елегантна шия и високо вирната опашка! Абе с една дума, яка патка! Тя карала патоците да изгубят и малкото ум в патешката си главица и да се тълпят покрай нея, изгубили ориентация и почва под краката си! Та в сянката на тази негова приятелка, патенцето се чувствало некомфортно, изолирано и понякога дори изпадало в депресии! То си мислело , че е грозно и че другите патоци никога няма да му обърнат внимание! Това започнало да се превръща в проблем за него! Понякога вечер усамотено в гнездото си, тихичко си поплаквало!
Един ден обаче до гнездото и долетял, голям тромав паток! Той надзърнал в душата на патенцето, през красивите му патешки очички и….се изгубил там! Влюбил се безумно в малкото патенце! Боготворял го и му отделял цялото си внимание . Обичал да го слуша по цяла вечер на открити под звездите, прехласнат от нежното му гласче и бил щастлив, когато патенцето се радвало на малките жестове, които тромавия паток правел за него! Недоверчивото патенце, което от начало не искало и да чуе за патока, постепенно свикнало с него и го харесало! От взаимното чувство се получило вълшебство и то превърнало всеки един от тях в очите на другия, в прекрасни лебеди! И те живели така, дълго и щастливо!