автор: ole72

Виж юни като корморан прелита,
мечтата грее сякаш пясък ситен,
тече, изтича, после пак се връща
да зърне морската искряща къща.

Разцъфва изгревът – червена роза,
изпивам лятото в щастлива доза
и огън бял, ту син – шумят вълните,
с криле на чайка над морето скитам.

Летя и храня морския си корен,
на мида свири бризът неуморен
и спускам се по лятото – пързалка –
възторжена, голяма, но и малка.