автор: Albatros

... тъй както паякът плете
от Нищото красиви мрежи,
и сутрин малкото дете
на майчицата си се нежи,
или врабчето с "Чик-чирик!"
потяга в парка гласни струни,
и слънчицето спира в миг
да ме прегърне – и целуне,
тъй както светлото момче
лети след своето хвърчило,
и Времето през мен тече –
все по-безжалостно и мило,
тъй както горският поток
в усоя цял ден рохолѝ си,
в мен тихичко се вглежда Бог –
дали съм праведен и хрисим,
молитвата си аз чета,
долял в кандилцето елея.

В Божествената чистота
на своя кратък миг живея.

5 юний 2021 г.
гр. София, 18, 00 ч.