автор: Albatros

... надеждите ми – всеки ден
да се събуждам с радост тиха,
избягаха – далеч от мен! –
нанякъде се изпарѝха,

дали в казана за боклук
с метлата Времето ги смете,
или – със птиците на юг,
си отлетяха с ветровете? –

и ще се върнат ли? – не знам,
ще ви река, като узная,
когато нявга ида там! –
отвъд порталите на Рая,

ще ви търкалям всеки ден
кълбенце Обич и Надежда! –
додето Господ бди над мен
и с блага радост ни наглежда,

щастливи дните ми не са,
и нощите летят – залудо.
Човек, повярвал в чудеса,
е най-загадъчното чудо.

4 юний 2021 г.
гр. София, 7, 00 ч.