автор: pastirka

- Припомни ми, мъниче ти, как се лети!
С теб летях аз насън и наяве.
Самолетчета правех от всички мечти
и е смешно, че днес съм забравила.

Две искрящи очички отправиха взор,
за да видят една забравана.
И отстъпиха място за мен в асансьор,
който лесно надскача тавани.

А отгооре на покрива - цял космодрум -
аз открих смели мисли проникнали.
Зажужаха с крила медоносни наум
и в небето за миг ме издигнаха.

Командирското място детенце зае
с плитки руси и панделки бели.
Всяка мисъл превръщаше то във небе,
а за полет криле разпростре ли,

ветровете заставаха като в шпалир
покрай звездната му магистрала.
Върхове се снишаваха в ръст до баир,
под размаха им волен останали.

Доверих се на този урок по летеж
и припомних си старото правило:
Не допускай ти детското да предадеш
на безкрилите дни и забрава!