автор: poligraf

Като аромат от стар парфюм
въпросителните ме заливат,
вървя по Ботевия стръмен друм,
онзи - със короната трънлива.

Юни, първи - бавно свечерява,
Околчица - голготна и кърви.
Колко люде теб те заслужават,
за теб, Войводо, колко ги боли?

Тук истинските пак са рядкост,
почти е всичко като от преди,
пак свестните за луди ги броят,
неудобни - с посечени глави.

Колко днеска носят твоя кръст
и казват истината свята?
Слугите на лъжа бележат ръст
и славят лъжесвободата.

И днес в неправда се люлеем
най-бедни в европейските среди,
от зависимости ни додея,
и днеска съвестта народна спи.

Знай, теб в сърцето си те нося,
по Ботевски до вик и стон пиян,
роб на истината, свободата,
неведнъж от мерзък клан и дран.