Не мога повече. Не искам
да дишам в гнусните лъжи,
че слънцето върти си диска
и правилния път държи! –
и да търпя, че ме лъготят
файтон държавници безкрай,
че утре-вдругиден животът
ще бъде песничка и Рай,
че сутрин моите дечица
ще грейват като слънчица,
а аз да дъвча постна пица,
по доверчив и от овца,
с трохи от хлебеца си ръжен
да храня птиците от юг,
ако дошли сме да се лъжем,
защо живеем още тук?
Не мога повече. Не искам
звяр в клетка, цял ден да снова.
Живея – и приемам риска! –
Стената да строша с глава.
31 май 2021 г.
гр. София, 7, 10 ч.