автор: lirik1

Хиляда и една нощи в лъскав сатен
Отпивам дъха на цъфнала ръж
спомени в охра и есен
Изтеклото
пясъчно време
с топлата вечер флиртува

Целувам мислено дъга лунен резен
а тя побледняла от немощ сияе
Заспивам сълзи сълзят
замръзнали
сухи снежинки
в студа на трептящи звезди

Хиляда и една нощи в лъскав сатен
Обирам неко разпилените звуци
Изток бледен кърви стихове
Божия нощ
е тиха нирвана
Аз лесно раним от другите

И от себе си измислен
и изгубен в звездните нощи
бродя из безкрайните ловни полета

от брега...