автор: vesan

Беше време, когато бях перфектния мъж.
Бях тогава ( Ах колко е далече от днес!)
елегантен до болка и желан неведнъж
от красиви девойки, от жени със финес.

Ерудиран, възпитан, образован и мил.
Леко спортна натура, ала не и спортист.
Млад поет, талантливо пишещ рими със стил
ту забавно циничен, ту възвишено чист.

Беше време… Отмина! От онези години
даже споменът вече - като скъсан тапет
избелял на стената, като стара картина
овехтяла на слънце - е безплътен и блед.

И прекрасните дами от мечтите ми, днес
вече просто ги няма. Вече верни на други
те отново разпръсват сексапил и финес,
но за други щастливци, като чужди съпруги.

И в такива минути на покруса изричам
към Съдбата, към Бога, към Рогатия даже
невъзможни слова на молба и отричане
онзи чар да ми върнат и отново да важа.

И отново да бъда елегантен, със стил,
и желан, и обичан от жените мечтани.
Пак да бъда перфектен, сексапилен и мил.
И надявам се тайно това чудо да стане.