автор: pastirka

В червената керамична саксия
на залеза едно ключе оставих.
От себе си поисках да го скрия
завинаги и там да го забравя.

До коренче изтръгна хоризонта
илюзиите - цветно треволяче.
Сърцето скри лице в тетрадка нотна,
с която пя, преди да се разплаче.

Мечтите се търкулнаха по склона
на чувства, недостигнали зенита.
Животът ми, измътен от циклони,
не чу, че за небето го попитах.

Но изгрев на балкона се засели,
в ковчежната саксия той надникна.
А после ме прегърна: - След раздели,
с това ключе крила ще ти поникнат!

В ръцете на съдбата го постави,
затворника у мене да отключи.
И нотната тетрадка в три октави
запя отново като майски ручей.

04.2021