автор: Albatros

... навярно е от многото печал,
която съм натрупал с вековете,
от мека глина, пръст, вода и кал
отново си извайвам световете,

населвам ги със птици и цветя,
със хорица добри и по-човечни,
из тях на светли стихчета летя! –
такива няма в никой римен речник,

на всеки камък вдъхвам му душа,
с длето и благи длани си го нежа! –
пред злостното изкуство – да руша,
аз предпочитам вярата в градежа,

простих се с илюзорните мечти,
зарязах вече слоновите кули,
един ли брат при мен се приюти,
сестрица ли при мен не се притули? –

каквото ви оставих, беше стих,
завърших го – от ключ до керемида.
Аз къщичка от думи съградих.
И нека тя ви свети, щом си ида!

26 май 2021 г.
гр. София, 19, 15 ч.