автор: Albatros

... брадището ми почна да белее,
когато бях на тридесет и пет,
и само – във съня ми ненадеен! –
завръщаше се онзи млад Поет
със бяла риза, светли маратонки,
с развеяни в мелтемите косѝ! –
не го накичих с лавровите клонки,
той и до днес си пише за "Merci",
от стихчета не вдигна дом и стряха,
живя си без адрес – и без IP! –
след него сонм девойчици вървяха
по Главната на Варна – на тълпи! –
по цяла нощ се шляеше на кея,
по плажа, проснал туфи от сусам,
къде изчезна? – нямам си идея,
дали ще дойде? – и това не знам,
брадището си може би ще вейне
във Фейсбука пред вас на теферич.

Ако случайно срещнете го нейде,
го спрете и кажете: – Здрасти, пич!

25 май 2021 г.
гр. София, 14, 00 ч.