автор: lirik1

О, Там, в една страна, Силикон Мутрофон Чалгария (СМЧ) имаше прекалено много асансьори за никъде, сини балони, червени тигани, глутници бездомни песове, много дупки и разбити пътища, строители на магистрали, даскали и доктори, лаици и дилетанти от сой, театрални илитератори, вкаменени театрали и оперни прими с
"дървени" а, нефелни говорител/к/и...и водещи шоу-та та та си... с фрапантни говорни дефекти, парвенюта и скудоумци изплякали се от блатото на невежеството, разгонени "кучки" показващи цепките си с повод и без... ах, дефилират и сексуално изнежените и неясни в ориентацията си индивиди, гелосани, нафунтени, натунтени и накичени с обеци, "голи и боси" ЕТ -а , крадливо се блещят от сергии и магазинчета, джипита-диспечери пишат ли пишат и бришат, измислени в зъл сценарий икономисти/банкери от Школите в Мало и Големо Бучино, симеоновци ченгета потракват с дървени сметала, някакви си учили недоучили доктори, патоанатоми и детски "пидиатри" хех даа, те сега командват профсъюзи, полуполитици и "полудипутати" са готови за перманентни избори, милиционери дегизирани като полицаи с палки си търсят белята и парата, скапани дентисти обеззъбват удивително успешно, цяял един народ, народ ли...за "безпари", уж.
И мноого специалист, братя и сестри, по тении, бактерии, вируси, бацили, глисти, пучи въшки и вся остальная пълзяшчая тваррр...пфу
Зачената сбъркано, посред бял ден на площад "Голямата алюзия", Здравна "риформа", още в зародиш от смегма, дьодерлайнови бацили и гонококи е застинала в безвремието си от "упражнения за луди"...
Там, застинали в миналото недавно, даскали си скубеха косите и гледаха порно ведно с учениците си, суперекстравагантна пубертетска паплач, друсаща се с к,во ли не...и разфасоващи себеподобните си за "онли" едната доза.
Тук са и много добре облечените "бизнесмени", с косюми от "Армани",с мегаломанските си джипове гиганти, струващи поне едно село, но от времето на соца.
От витрините намигат надуваеми силикон секс-кукли, които плюят чалга и мръсотийки, но само при включване на златен вибратор в устата, а това си е чист бонус за ипсантни* бодибилдинг кретени!
По пазарчета и кръчмета Нанета, Вутета, Пижи и Пенди, власи, мокри, кукери, гагаузи, майни, килимитори, тронки, авери, хавели, турци, роми, гарсон, едно ромче с кола, плз... си играят взаимно мръсни номерца.
Да, тук наистина има всичко. Има! Не е като да няма...с много партии и коалиции на софрата! А тя, софрата, богато отрупана, с пикантни ястия, квалитетни питиета, нямат свършване, цели 26 години на "голямото плюскане" и шльокане. Ох шибидах шибидах ох баня ох кеф ох маанета от наведени кирякстефчовци аман заман берекетверсиин.
Има и бели статуетки от кух порцелан, кой знае защо наречени паметници на културата българска, те, до куп неизмити чинии алпака, донесени от села и паланки, привнесени в града уж да му придадат екзотичност... а в панелките козички по балкони и култивирани печурки в мазетата, до каците с кисело зеле и туршия. И пенливо станимашко хей ай наздрави ва
----
Е да, но до крехките и излъчващи интелектуалност от рода на тъмносиния Кандински, интелектуал, ба...гилдията и идилията се разпадат на атоми, протони, пи-мезони и парченца фарфор от графомани с невротични мравучкания по задните части, поради не на място сложената "възвисена извисеност" на духа, духа ли...да га духат манифактуристи с по 30-40 книжни буламачи...
И затова лесно биват прикотквани от всяка власт, с финикийски знаци, цветни тенекета на ревера и вкусни за ближене шоколаденосметанови постове.
Все още се озъбват ДеСе куки от Миналото на петилетките и "негазете цветята - те са ваши", и въобразяващи си, че са бъдещето духовно на нацията, недоизучени селяндури с "кетапи", забравили миналото слугинажно, сега се пенят по Ти Ви-та, преса и във всевъзможни медийни „мероприятия”- ах, много им е мила тази дума, свидна даже.
Попове с дебели вратлета като на борчета се боричкат за имоти, които не са техни, а народни. До тях един "нероден Петко" размахва юмруци и плюе свастики истерично, друг пък един комарджия от Мадрид с надписаните декари още говори на архаичен български поканен от услужлива и слугинажна Прашкова, един соколар от Дръндар, с палати като на Султан, и експерт по естакади и язовири, разисква екзистенциални хм въпроси след едно сеирджийско мелле, а "момчето" от Херсон, което кара мотори към Бузлуджа", не работило дори един ден, моля ви се...вади от задния си джоб анонимки, ами все на него ги пращали, защото бил светец, пардон, евро светец хех
----
Пак там, в тази измислена страна, СМЧ, напомнящ ритъма на тамтама, и вечнозелените еуглени, безпроблемно цъфтят и връзват все на червено!
Застинали са в "па де дьо" балерини, естрадни "звезди" и актриси на два строя метреси, от миналия век, слети са в слитък слаби студентски "опитвания" в ателието на безвремието, и нищо повече,
един грандиозен спектакъл, фикция на едно гоолямо четене, напомнящо "Голямото плюскане" на Фелини...с последващото голямо изчистване на правото черво. И дърпането на синджирчето след това...на казанчето от пражката инсталация.
Черно бяла снимка е закарфичена на кирпичена стена и излъчва печал и тиха безнадежност, с Андрешковци и Ангелинки, милите, до една несъстояла се демокрация на псевдобохема от министри, все дялани камъни, депутат до депутат, колкото щеш, изобилие от големи уста и големи глави...от еолитна мизантропия до просташкото си високомерие, на консигнация. 240 те бяха на б/Р/ой, ама де го Спасителят!
Долавя се и силната ентропия на далечни фамагустени звезди, примесена с крясъци на червени бабички, сини боклуци, мобифони, домофони, и сересета до сересета, в Бар "Чалгария" , с мутри и текила до разсъмване с кръв кръв гной и трупове...
---
И фобии фобии от случайно замърсяване… с вируси, например.
На другата витрина са манекените на куклите на прехода, някои от тях са голи, други още слепи, останалите са «децата” с лица от стъклен памук. Те, изкуствената стъклена трева на един призрачен Куклен дом.
А Там там, Балът се вихри в три-четвърти такт, на фона на надигащата се социална какафония, и споменатите "херои" с карнавалните си маски, с домина и пелерини, приличащи на прилепи, умишлени, измислени, глезени, неволни, недоволни, бездарни, разваляни, превъзнасяни, снасяни в салфетки, прашасяли и гноясали очакват подло своя час - възмездие.
Часът, когато се търкулват глави от ешафоди, и площадите изригват нечовешки цялата си злобна ненавист и от гневът на безродните и неоправданите е цунами девет бала и нещо...
----
Да, Часът на Дявола. Филмът "Ел Диабло" се прожектира на голям екран в лятното кино на пошлоста и кичозията, където зрителите-призраци или сенките на прехода, изборът е ваш, очакват да падне, ако не нещо друго, то поне таванът на лятното кино...
---
Досега те играеха в едно старо ченгеджийско улично представление за семки, лимки и бонбонки в народния театър на суетата „Смет от сливи за смет”.
С „александрийски” тен тези чудни „пъстраци”, леваци, десняци, амбидекстри и всякакви тъпи екстри, педита, екзхибита, брадъри и айдъли. С разгонени фенки и фенове на силиконови чалгакучки крещящи истерично „карай на червено - направи нещо откачено” в едно сепаре за камагучи с червено
бутонче (по генек)...за три ръце, две пиана и един ипсантен минезингер.
Те - презирани, фризирани, хулени, люспени, отстрелвани, освирквани, отебавани, мариновани в шопска салата от немити краставици и смачкани домати и с дресинг от не - ясен говор, и още по не – ясен акцент, в сленг от диво шопско безсмъртие и македонски инат, самите те, самодоволно си разпускаха яко, ама много яко по югоизточната и замогнала се Балканиада,
и по точно, може би Чалгария на простащината.
---
И изпуснали Ариадна и нишката, островите, пирамидите, Аристотел, градините на Семирамида, Платон и Ботичели, Кафка и Джойс, тъмносиният Кандински, Микеланджело Буанароти, Унамуно, прочели библията както Дявола Евангелието, слепци непрозрели Еклесиаста на Миналото, временни на този свят, те и временно изпускаха отровните си и зловонни дихания, правейки се за пред плебса, "ей гувна, ва!, че не им пука, а и им отива даже. Модно е!
И не забелязвайки неекологичния си, но печеливш за скритите кукловоди, попфолкпарников ефект на глобалното си семезатопляне, те подготвяха бъдещото си стелиризиране. И евентуално да минат на "ин витро", недай си мили Боже!
Разпиляваха се нелепо в колите си, в лимките, сауните, палатите, снимките, прашките вибратори, късаха си бримките в неистова борба за едно илюзорно надмощие, на колене, на колене! пред фалическите символи на проститутката на Историята - Властта.
Плетяха си червеножълтосините паяжинки от умствен боклук, която само марцина! щастливи в нещастието си люде на духа, забелязват и посочват.
---
И всичко това докато! Някой Някъде Някога не реши именно те, именно, да си счупят главата в Стената на Плача - Черен и Апокалипсов.
И да разбият стъклата на замъка от студени вафлички на Снежната кралица.
Тя пък ще намрази Малкият принц, който ще иска да му нарисуват само една зведа, само и само да не плаче тихо с ледени сълзи летейки над Глобалното село и да се стопи като ланшен сняг.
Музиката за цялото това представлението, всъщност си беше още от времето на „Когато бях овчарче” чак до "Писма до партията" от наистина неизвестни автори, осъдени от Времето на забвение.
...изведнъж от някъде се търкулна окото на Дали, така де!, пък бил той и Салвадор, си имаше много очи за търкаляне, плюс очилата с фалоса...😉.
И всичко стана безпощадно неясно и мъгливо. Засега!
---
Те си плюеха по лицата, по стените, по портретите и по тапетите. Лепяха счупени вази и люпеха тиквени семки на прага на „новуту милениум” пред входа на Дома за публична култура и секс и сепуко, и изпаднали в перманентен абсент именно поради липса на истинско чупене на лешници и една череша за топче почти не гръмнало...
Пускаха ужким стрелички по стените си от парвенющина и злост.
А стъклените и ледени парченца съвсем случайно попадаха в очите на недорасли и сексуално неориентирани парвенюта с много олющена позлата
с претенции за бивша шляхта...
И не боли казваха и не виждаха и не помнеха и не знаеха къде изтекоха сълзите на един ограбен от своите си роби, пиян народ, пиян от безнадеждност.
Докато един слънчев ден, по - Злата от тях, нарочно се фръцна и веднага скъса менискус, ряза си вените и гълта топлийки.
Тя неслучайно беше ходила в Москва да учи вуду магии и да пие
безкофеинови кафета, пасти със захарин в компанията на стари другари и отрочетата им. Понеже не вярваше на сълзи и беше балерината от „Мадам Дътерфлай”. Поду си коленете, духна на опашката на дедо поп и яко дим отлетя в небитието, завинаги яхнала синьо - червената си метла, уж…
А там, в далечната далечина, където живееше баба Яга и Хензел и Гретел
бяха се заблудили в гората, много църкви, параклиси, манастири, джамии, катедрали и пагоди потъваха бавно в земята черна.
На изток от запад, и на север от юг, бяха само червените паяци и плетяха кукувича прежда. Оплетените в лепкав салеп от призрачни видения черни волни паяци пък рисуваха патриотичен вик.
Наргилета, чисти нирвани и вуду магии бавно се разстилаха като дим над водата и под диваните на една история без край.
Но с НАЧАЛО!
И така тихо изтичаха в кривия улук сперма кръв кръв гной гной тиха дъга безнадеждност и гонорея. Защо ли!?
Защото! те просто бяха слаби навигатори и механици, природно и пра – пра - ощетени, липсваха им не първите 7, а първите 17 години от…ако са имали детство, изобщо.
Те не можеха да управляват Кораба!!!
Всъщност, те бяха пепел от рози на злото, бяха болната овца на малкият принц, бяха цигулката без сърце, слепият музикант и оловото на моето детство, порязаните криле на една надежда за по–добър живот и „так дальее”.
Те бяха нещо като бял лъскав сутиен и пола от червен сатен захвърлени на пода след един безкраен за тях празник от крадене, алчно пиене, животински секс и пъпки-кръпки по синьо-червено-жълто-черното си скудоумие.
Те бяха старият Музей с претенции за Лувър, мазният елей, тетраподите от простащина, грандомания и парвенюлък.
Те бяха измислени от Нищото и пак щяха да отидат там.
Те бяха от безмислени до напълно безсмислени глупостии.
Бяха там, при голите дрехи на царя комарджия, на момчето от Херсон, което караше мотори серийното производство, бях там до продукцията на бившата ДС -„философи”, „финансисти”,”вестникари”
и „все остальная сволач”, както обичаше да се изразява моя стар приятел поручик Ржевски на 8 х 100, току що повърнал черния си дроб и
хайвера от червена сьомга върху ревера на една слаба и черна дама
с кученце и с Граф в нозете си.
Там, на жълтите павета, близо до Дома на Свети 888 Мадридски Българоубиец и неговите ТРИ нескопосни и крадливи дъщери.
А разтопения д з и ф т на м и н а л о т о б ъ л г а р с к о продължаваше
да тече по безкрайната спирала на изчезналото време.
Да, и все на запад от Рая!

От брега...