автор: Albatros

... да бъде, Боже, както си решил! –
понеже Verba volant, scripta manent,
да мина през света недраг-немил,
и пепел подир мен да не остане.
Спокоен съм, че мислиш и за мен.
Тъй не решил световните въпроси,
нахълтвам тихо в своя бъдещ ден,
без да се питам той какво ми носи.
Не знам дали съм трън в поле с трева,
или глухарче, литнало в Безкрая?
През думите вървя едва-едва,
без светлите им смисли да гадая.
Тях – който може, ще ги разчете.
За мен ще си помисли нещо мило.
А аз ще бъда слънчево дете! –
летящо подир своето хвърчило.
Със риск да ме помислите за луд,
аз знам какво след мен ще си остане.

Достоен – след години черен труд! –
написах Verba volant, scripta manent.

25 май 2021 г.
гр. София, 8, 45 ч.