автор: pavlinag

И ето, че
душата ми е в парка,
а клетката - с отворена вратичка
И ето, че
душата ми е в парка,
а клетката - с отворена вратичка
виси на клон.
Наоколо ухаят
магнолии.
Играят тай чи.

Поглежда предпазливо
еднооко,
през тъничките пръчици
се мята,
гърди издува
и глава изправя
и ей я вече долу
на земята.

Замахва със перцата
многоцветни.
Тай чи започва да играе
в парка
и, земната хармония
усетила,
със другите певци във хор запява.