автор: Albatros

... живея със неясната тревога,
че моята Родина свършва зле –
народът мой живее в изнемога,
топи се! – като захарно петле.
И хорицата стават все по-мрачни,
и все по-малко светлите ни дни –
като че ли сме стадо безгръбначни.
Кой радостта ни с болка подмени?
Не се целуват влюбени из парка.
Децата не заспиват в звезден кош.
Правителствата вечно ни гъбаркат! –
че мислят за народа ден и нощ.
А мама пред кварталната ни фурна
стотинките до пенсия брои.
Властта със нас се гаври като курва! –
и плакне ни във розови бои.
Картинката е повече от жалка.
Навред царува гнусната лъжа! –
и докога така ще ни будалкат?
Не зная просто как ще издържа.
И ката ден се питам, нямам мѝра! –
защо ли Бог на кръст ни зачерта?

Народът на България умира.
Сам себе си зачерква от света.

22 май 2021 г.
гр. София, 20, 45 ч.