Някога градих въздушни кули от минути
И митове легенди преливах във секунди
Но е казано "Сик ТрАнзит Глориа Мунди"
И тогава скрих се вдън гори Тилилейски
Само жълти песъчинки в дланите си взех
И солени капчици море притихнал спомен
С времето някога играх на"счупено гърне"
Чирепи оставях в глина за кадем и помен
Животът - струйка дим в комина се изниза
Фалцетно гларусът хвърли мократа си риза
За късмет уж а разпиля скумрията на двора
А Мим неизмислен изигра наистина мнозина
---
От години сутрин рано рано нося смет за сливи
От греховете хорски правя театрални Маски
И сливите за смет на Юди подарявам
Те са индулгенция за чалга роби
от брега...