автор: Albatros

Вече съм свикнал без теб да живея,
вече си знам, че без теб ще умра –
както си бродя – сиротен – по кея,
стихчета пиша ти – с птичи пера,
сядам на пейката в парка – и гледам
колко щастлив отминава светът –
само аз в него – беднякът последен,
пия надежди с притихнала гръд,
хайде, качи се на влака към Варна? –
той е за мене последният влак,
дишам за теб! – и се моля, и вярвам
с цялата обич на влюбен глупак,
минах към теб през Галактики светли,
влачих се в пепелно мъртви земи,
нас ни делят Времена, километри! –
все тъй далечни! – и все по-сами,
Бог тъй с едното не ни и погледна,
вече се стягам за Страшния съд.

Всяка Любов е за мене последна!
Твоята? – ще я живея Отвъд.

19 май 2021 г.
гр. Варна, 9, 15 ч.