... когато нощем лягате да спите под топлия олекотен юрган,
едно момче във мен брои звездите, вторачено в небесния екран,
говори си с космическите бездни и чака Малък принц от векове,
но приказките му са безполезни – печални мейли в поща "АBV",
защо ли си мечтае да ви буди с милунка под оскъдните слънца? –
навярно иска с кеп за пеперуди? – да бъдем пак в поляните деца,
и всяка наша топла глътка въздух да бъде светло пухче доброта,
момче, не зная как не ти омръзна да вярваш в невъзможните неща,
да вържеш песничка от всяка рана, и да трепери топлият ти глас.
Завийте се до утре под юргана! – едно момче сънува вместо вас.
2 февруарий 2021 г.
гр. Варна, 17, 00 ч.