Ще те сънувам тази нощ
и ще ми бъдеш все тъй свята,
когато роклята ти клош
се свлича върху ламината,
когато лампата гасиш,
а пък Луната още свети,
и – леко трезвен, стар пергиш,
редя ти влюбени куплети,
и черният ти сутиен
взриви в съня ми два вулкана,
и стелнеш ми постеля – лен,
за мен през три води изпрана,
и – щом от твоите коси
измъкна дървената шнола,
във мен Шопен и Дебюси
за теб ще свирят на виола,
светът лети – сноп Светлина! –
хиляда бели пеперуди.
Бъди най-святата Жена! –
с която сутрин Бог ме буди.
17 май 2021 г.
гр. Варна, 21, 30 ч.