Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 382
ХуЛитери: 4
Всичко: 386

Онлайн сега:
:: vlakant
:: mitkoeapostolov
:: VladKo
:: marathon

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЕстет
раздел: Разкази
автор: Heel

В съседния кабинет се чуваше говор. Изглежда лекарят даваше инструкции на някого. Старият часовник на стената тихо цъкаше, отмервайки секундите на чакане. Младата жена, която лежеше на медицинската маса, се надигна внимателно на лакти и погледна през вратата на балкона. Животът навън си течеше в нормалния ритъм, сякаш нищо не се бе променило. Тя измъкна пакетче с влажни кърпички от джоба на сакото си и се зае да избърше размазалия се от сълзите грим.
В този момент влезе мъж с бяла престилка. Беше на около трийсет години, слаб, с интелигентна физиономия. Козята му брадичка бе прошарена.
– Здравейте! – каза той и стрелна с поглед оголения ляв крак на жената, който бе посинял и отекъл под коляното – преди няколко часа крачолът на черния чорапогащник бе отрязан сръчно при бедрото и изхлузен.
– Здравейте, докторе! – отвърна жената, която вече имаше представа какво ще последва.
– А, аз не съм доктор, само медицински техник. Съжалявам, че сте пострадали. Не ви боли, нали?
– Боли, но се трае. Наместването беше…
– Не мислете повече за това. Най-лошото мина – каза той и се усмихна. – Казвам се Георги Тепавичаров. Дойдох да обездвижа крайника. Надявам се нямате нищо против.
– Ако възразя, какво ще направите?
Мъжът примигна. Усмивката му повехна леко.
– Ами… ще се постарая да ви убедя, че е наложително крайникът да бъде обездвижен.
– Ха-ха. Добре, действайте. Зарина ми е името.
– О, какво хубаво име!
– Да, кръстена съм на бойното отровно вещество зарин.
– Оценявам чувството ви за хумор. – Мъжът закима доволно с глава. – Сега ще приготвя материалите. За съжаление сестрата е в болнични. Зарази се с онзи гадния вирус. Ще трябва да се справям сам. Неопитен съм, така че ще ви помоля да ме извините, ако проявя несръчност.
– Неопитен?
– Не се притеснявайте. Преминах курса с отличие. Работя това вече цяла седмица. Поне двайсет човека са минали през ръцете ми.
– Ясно. Все пак казахте…
– Имах предвид, че съм малко туткав. Не съм допускал грешки досега, уверявам ви.
Той донесе няколко пакета и леген с вода. Разопакова пакетите и извади съдържанието им.
Зарина притвори очи. Маниерите на този човек я притесняваха – бяха твърде изискани за провинциална болница. Каза си, че е глупаво да се тревожи от възпитано държание.
Мъжът застана пред масата и си сложи ръкавици. Подхвана внимателно счупения крак и го повдигна. След кратко колебание подпря босото стъпало на гърдите си. Зарина се притесни още повече, а и усети остро жегване в областта на прасеца.
– Старая се мърдането да е минимално – обясни мъжът. – Хубав крак, жалко че сте го счупили.
– Какво значение има дали е хубав? – изсумтя Зарина. Чудеше се дали не е попаднала на извратен тип.
Георги Тепавичаров сякаш усети какви мисли й се въртят в главата.
– Много приказвам понякога, особено когато съм нервен. Извинете. Аз по принцип съм скулптор.
– Скулптор?
– Да. Преди година блъснах човек. Бях пил. За щастие той оживя. Съдът ме задължи да работя като санитар. После лекарите ме убедиха да се квалифицирам за по-интелигентна работа. И ето ме сега тук.
– Харесвате ли тази работа?
– Да, определено. Удовлетворително е да помагаш на хората. Може да ви се стори странно, но нещата са свързани. Пак се занимавам с отливки.
Той нахлузи нещо като бял памучен чорап на крака й и го издърпа чак до слабините. Отряза долния край с ножица малко над пръстите, после приглади старателно фината материя. Започна да омотава с вата. Зарина се успокои. Докосванията му вече не я стряскаха. Все пак й се струваше нередно стъпалото й да лежи върху гърдите му. Тупкането на сърцето му се усещаше ясно. Дали ритъмът не бе леко забързан?
– Ще се наложи да оставя крака за малко. Дано не ви заболи.
– С всички пациенти ли сте толкова внимателен?
– Старая се. Но вчера един пияница ме изнерви и набързо го опатках. Признавам, че красивите хора са ми по-интересни. Професионална деформация. Надявам се, че не ме мислите за мръсник.
Зарина се изненада от тези негови думи. Импулсивно се опита да смени темата.
– Много ли пациенти имате?
– Вие сте третият пациент за деня. Ще ви помоля нещо.
– Да?
– Не сте си избърсали хубаво грима. Не е красиво така. Ето кърпичка и огледало.
Зарина довърши почистването.
– Добре, че ме предупредихте. Приличах на зомби.
– Сигурно много е боляло – каза Георги и поклати тъжно глава.
– Паднах по стълбите в ресторанта, на фирменото тържество. Голяма излагация. Заради проклетите токчета…
– Не е хубаво да се носят обувки с висок ток. Мускулите и сухожилията се повреждат. Плюс това краката ви са достатъчно стройни.
– Шефът сигурно се сърди, че развалих празненството.
Той отново подпря стъпалото й на гърдите си. Взе ролка гипсов бинт, накисна я във водата и я изстиска.
Омотаването вървеше бавно, защото Георги често приглаждаше. След като приключи с прасеца, коляното и бедрото, той се зае със стъпалото. Там използваше по-малки ролки.
– Ще оставя пръстите напълно открити, дори ще се вижда предната част на свода – обясни той. – Важното е глезенът да не може да мърда. Отпред съм сложил повечко подплата, защото кожата ви е фина и ме е страх да не се разрани при търкането. Петата няма да покривам с дебел слой, за да не е грозно.
– Не ме интересува дали е грозно или не – измърмори Зарина.
– Ама как така? Вие ще сте в гипс поне месец! Хубаво е превръзката да прилича на ботуш, не на… ортопедично средство.
– Е, на всички ще е ясно, че не нося това за удоволствие.
– Така е – каза той и заглади старателно около петата и глезена. Дръпна подплатата нагоре и загледа показалите се пръсти. – Хубав педикюр, но не професионален, нали?
– Да, аз се грижа за краката си.
– Формата на ноктите ми харесва, имате вкус.
– Странно ми си вижда, че водя такъв разговор в болница – каза Зарина и се вторачи в техника.
– Извинете. Още не мога да свикна, че имам работа с пациенти, не с модели.
– Модели?
– Да, ползвам модели за скулпторите.
– Голи жени?
– Да. Някои от творбите си успях да продам в чужбина.
Той довърши гипсирането и положи крайника върху възглавници.
– Трябва да изсъхне. Да избърша ли пръстите? Изцапани са.
– Неудобно се чувствам от толкова внимание.
– Дама сте, все пак. – Георги бърса, докато не се увери, че кожата е съвсем чиста. – Вие съхнете, а аз ще отида да ви донеса патерици.
– Добре.
– О, проблем!
– Какво?
– Няма да ви пусна да ходите с обувка с висок ток.
– Ами аз с тези обувки се пребих, нямам други в момента.
– Не, в никакъв случай. Рисковано е. Ползвали ли сте патерици преди?
– Не.
– Още по-лошо. Трябва да се погрижа, не може така.
– Ще се справя, няма страшно.
– Ще помоля сестрата Мая да ми услужи с дясна пантофка. Скоро си купи едни пантофки, но й убиват, та затова ги прибра в шкафчето и не ги носи. Трийсет и шести номер, нали?
– Откъде знаете?
– Точно око имам. – Той излезе с бърза крачка.
Върна се след десет минути. Носеше зелена пантофка с панделка.
– Ето, заповядайте! Дезинфекцирах я.
– Много сте мил.
– Ще я върнете, когато дойдете на контролен преглед.
– Добре. Аз само до къщи да се добера…
– Да, да. Хайде сега да станете, за да наглася патериците на височина.
Зарина обу пантофката, която й бе точно по мярка, и се изправи. Както се бе подпряла на масата, се загледа в гипсирания си крак, който се полюшваше безжизнено над плочките. Наистина приличаше на ботуш, не на превръзка.
– Трябва да пазите пръстите, защото са оголени.
– Знам, че са оголени.
– Ще овържа отгоре патериците с бинт, за да не ви протъркат подмишниците.
– Благодаря.
Пет минути по-късно той каза:
– Готова сте. Сега искам да походите напред-назад, за да видя дали сте стабилна.
Зарина бързо свикна с новия начин на придвижване. Георги Тепавичаров и даде няколко съвета и я отпрати с думите:
– Ще се радвам да се възстановите бързо.
– Дано.
– Ще се радвам и ако се съгласите да ми бъдете модел. Страхотна скулптора би се получила. Пропорциите ви са перфектни, а в краката ви направо съм влюбен.
Зарина не бе срамежлива, но чувайки това, се притесни.
– Аз, по принцип…
– Както прецените, не настоявам. Просто ми се ще да увековеча прекрасната ви физика. Ще получите процент от продажната цена на статуята. Имам добро име като професионалист.
– Тук ли набирате модели?
Той прихна да се смее.
– Вие сте приятното изключение.
– Ще помисля, но да позирам гола…
– Не се притеснявайте, аз съм гей. Няма да ви гледам похотливо, а с очите на естет.
Зарина извърна глава, за да прикрие объркването си.
– Ще… преценя…
– Добре, мислете на спокойствие. Знаете къде да ме намерите.
Докато пътуваше към къщи с такси, Зарина се умисли. Стигна до извода, че скулпторът е свестен човек. Дали да не се съгласеше да му позира?


Публикувано от Administrator на 16.05.2021 @ 12:50:50 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Heel

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

21.06.2021 год. / 18:34:07 часа

добави твой текст
"Естет " | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Естет
от Erin на 16.05.2021 @ 16:15:02
(Профил | Изпрати бележка)
Какво чудо е внимателното отношение в болниците. Разбирам, че не това е основната идея на разказа ви, но все това ми се въртеше в главата, докато го четях. Винаги съм смятала, че половината от лечението е съхраняването на психиката на пациента, деликатното, възпитаното отношение. Факт е обаче, че в наши дни медиците са преуморени и претоварени и нямат време за лукс като този. За естетската работа в какъвто и да било контекст се изисква именно време. Няма как да се съвместни с работата на конвейр.
Чудесен разказ, наистина. Благодаря.