автор: lirik1

Раздалечените вселени невидимо сближават
във виолетовия залез пауновите си пера.
И в минимална доза спи сега зеленото.
Защото всичко живо е трева, нали...
И вечност е сега морето.

И няма място за греха. Една звезда ще свети.
Докоснати са раменете в небесната игра.
Най- нежната на цветовете, мила.
Защото само сините очи
на истинска жена
желала небесна нирвана се зараждат светове.