автор: wingless

          /на баща ми/

Баща ми се превръща в тишина,
усмихва ми се вместо да говори,
облякъл шарен облак от цветя.
Изглежда няма закакво да спорим.

Оттук нататък няма закога
да гърли обгорялото стърнище,
останала е само празнота -
ракията дори не я засища.

А ако бог реши ще повали -
животът пак отново ще възкръсне.
Баща ми сред тревите ще поспи,
за нова смърт е безвъзвратно късно.