автор: Skitnica

Страннико,
окъсана е зимната ти дреха,
под топлината и́, дочаках пролетта.
На студовете ми, донесе тя утеха
и разгоря се огън в моята душа.
Все още тайните остават скрити.
След теб се хлопна пътната врата.
Но ти си Странник и не питам
за пътищата твои… Няма го снега.
Дали звездите нощем ще те водят?
Или за теб ще съм единствена звезда?
Ти тръгваш си безпътен, без посока,
оставяш ме сама на вечността.
А аз ще бъда тук и ще те чакам,
отново да се спреш при мен.
С дрехата си, да ми носиш лято,
с дъха си да ме топлиш всеки ден.
И няма пак да се превърна в зима.
Ще бъда пролетната синева.
Ти Страннико, оста́ви ме. Замина.
Сега е пролет. А аз съм тишина.