Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 414
ХуЛитери: 5
Всичко: 419

Онлайн сега:
:: KBoianov
:: steelsoul
:: mitkoeapostolov
:: pastirka
:: Albatros

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВероника - (Ристо Јачев, Македонија)
раздел: Преводи
автор: LATINKA-ZLATNA

Автор: Ристо Ячев, Македония

1.

Обичаше да ме срещаш
в няма църква
с гроздове, гроздове…

Обичаше да лягаш
в сини цветя от магия,
в шарена носия,
с всичките цветове,
като дим, без сянка,
на четирите страни.

Малките лудувания,
сирените на една фабрика
не оставят нощта да почива,
и докато влакове бързат с цвят на лимон,
ти криеш атом по атом болка в мен;
ах,
между омайното вино ти ставаш пепел,
цвят и развалина!

Няма никакво време
и луди простори.
Давя се в сумрака,
събран в своя череп.
Всеки предмет е тук,
до сърцето ми,
до моята смърт,
покрита с прясно сено;
без език съм; с език безмълвен съм.

В стаята ми ти присъстваш,
като гласа
на онзи пиян продавач на зеленчуци;
като вино.
Да,
вечността беше в полета на една пчела,
в цвета на дъгата –
от твоите сълзи,
като прошка на всяка станция...


2.

Защото теб те няма;
защото не мога да извикам
черното слънце,
дивия океан,
дивите савани
и смъртта от камбаните,

караваната –
зърно до зърно,
камбаните.
В душата ми слънчогледът е обърнал гръб
в средата на играта Ти, моя,

моя най-красива – с голи сетива.
Трепериш,
като бяла чайка, забързала се след здрач;
като писмо, изпратено след десет години.

Аз не мога под земята да си спомня полета,
въпреки че усещам кълняемостта;
с моята младост отминавате ти и войната
и всичките небесни и земни войни;
оставяш ме,
както аз оставих моя малък свят.


ВЕРОНИКА

Автор: Ристо Јачев, Македонија

1.

Љубеше да ме сретнеш
во нема црква -
гроздови, гроздови

Љубеше да легнуваш
во сини цветови од магија
ва шарена носија
во сите бои
Ти како чад без сенка
не четири страни

Малечки лудувања
Сирената на една фабрика
не остава ноќта да мирува
и додека возови јурат со боја на лимон
скшруваш атом по атом болка во мене
ај
меѓу проѕирното вино стануваш пепел
цвет и урнатина

Нема ни време
луд простор
Давеник сум во квечерината
собран во черепот свој
Секој предмет е тука
до моето срце
до мојата смрт
покриен со свежо сено
без јазик сум со јазик замолкнат

Во мојата соба присутност си
како глас
од оној пијан продавач на зеленчук
како вино
Леле
вечноста беше во летот не една пчела
во бојата на божилакот
Од твоите солзи
како простување на било која станица


2.

Оти тебе те нема
оти не можам да викнам
Сонцето црно
див океан
диви савани
и смрт од камбани

караван
зрно до зрно -
камбани
Во мојата душа сончоглед превртува плеќи
Во средината на играта Ти моја

моја најубава во голи сетила
Трепериш
како бел галеб затрчан по зрак
како писмо испратено по десет години

Јас не можам под земја летот да го сетам
иако го насетувам `ртењето
со мојата младост одминуваш ти и војната
и сите војни небесни и земни
ме оставаш
како јас што го оставив мојот малечок свет


Б.а. Стихотворението е поместено в двуезичната ми поетична книга “Любов, пресъздадена в тишина” (2017) от Ристо Ячев, Македония.

Думи за автора:

Ристо Г. Ячев е роден на 15 май 1942 г. в с. Долно Родево, Воденско, Егейска Македония. Завършва Филологическия факултет в Скопие. Работил е като редактор коментатор в МРТВ. Поетът, писателят, разказвачът, драматургът, филмовият сценарист, антологистът и любовният лирик Ристо Г. Ячев присъства в македонската литература повече от петдесетина години.
Той е представян в антологии на руски, немски, турски, шведски, английски, полски, италиански, словашки, чешки, румънски, испански, унгарски и албански език и е издаван в специални книги на словенски, сръбски, хърватски и английски език в повече от тридесет страни в света. Автор е на 34 книги.
Превежда от сръбски, хърватски, словашки, чешки и полски език. Получил е следните литературни награди: „Студентска дума”, „Кочо Рацин”, „Стале Попов”, „Златно перо”, „Нарцис”, „Григор Пърличев”, „Ацо Шопов”, „Братя Миладинови” и Голямата международна награда за литературния си принос от„Мелнишките вечери на поезията”.

Авторът е починал на 27.02.2019 година.


Публикувано от anonimapokrifoff на 10.05.2021 @ 11:04:11 



Сродни връзки

» Повече за
   Преводи

» Материали от
   LATINKA-ZLATNA

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

21.06.2021 год. / 20:22:18 часа

добави твой текст
"Вероника - (Ристо Јачев, Македонија)" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.