автор: Albatros

Да бях те дирил нейде вдън гори,
по-лесно някак щях да те намеря,
на плаж да те поканя призори! –
или пък да те викна на вечеря,

да влезем под ръка във някой храм,
за теб да пална къса вощеница,
додея ми без теб да крея сам! –
пресипнала от ужас пойна птица,

да се възнасям в черни небеса
без пътеводна – ни една! – звездичка,
и всяка капка утринна роса
в душата ми да тръпне – сам-самичка,

доде през мене Времето снове –
минутите ми сцежда през гевгири,
аз да те смислям – дълги векове! –
из моите стиховищни делири,

и по-добре да пукна в "Пирогов",
да ме намачка някой ден трамваят.
Жена за чудо, приказ и Любов! –
с която нявга да попадна в Рая.

5 май 2021 г.
гр. Варна, 14, 00 ч.