Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 838
ХуЛитери: 5
Всичко: 843

Онлайн сега:
:: AlexanderKoz
:: LeoBedrosian
:: Oldman
:: pinkmousy
:: Elling

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДушата човешка – арена и/или храм
раздел: Поезия
автор: Samanda

Те – безгрешните, невинните
не крачат по лика на земята.
ТЯ – душата наша човешка
от изповед и тиха молитва
всеки божи ден има нужда.
Виното и хапката нафора са
потребност на Духа насъщна.
Както за тялото водата и хлябът.
Ти, човеко, зажаднял за Истина,
лелеещ съвършенство и правда,
не върви по пътека буренясала
към храма! И да стигнеш до него,
ще спреш пред врата залостена.
Там отдавна Всевишният го няма.

Щом към небето грешник зов горещ
отпраща, Господ го чува и му помага.
Храмът е дом на Бога, където той нас,
рожбите Свои ги посреща и прегръща.
Както майка син, завърнал се от битка.
Спасителят не седи на трон – от позора
на чедата си прегрешили не се отвръща.
Всички в прегръдка сбира и ги приютява.
Не ги съди, със слово ги теши и опрощава.
В душите човешки свещи пали и ги упътва.

Човеко, в беда си, дириш Път към храма?
Сатаната бил завилнял под твоята стряха?
Търсиш ти купол, олтар, светлина и икона?
В Душата ти е храмът! Господ там те очаква!
Но… и рогатият не спи, върти космата опашка.
Нетърпеливо потропва с копита и те пресреща.
Единият огън пали в душата – Пътя ти осветява.
Другият – го гаси, сред тъмата неволи ти праща.
Жадуваш съдба честита? Открий в себе си Твореца!

Samanda


Публикувано от Administrator на 30.04.2021 @ 12:28:36 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Samanda

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Стрелката
автор: nickyqouo
319 четения | оценка няма

показвания 29349
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Душата човешка – арена и/или храм " | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.