... нали живея втори век – а трети няма да дочакам,
се радвам на ветреца лек и на светулчиците в мрака,
на мравката, която спи в мравуняка – и чака пролет,
на всички пролетни липи, на птиците, поели в полет,
на плажа с бесните вълнѝ, на старите рибарски лодки,
и на вечерните Жени! – край мен развели тихи рокли,
на моя син, на моя внук, на всички хорица обични,
с които светло дишам тук, един човечец като всички,
два века вече на света, навярно станах му досаден?
Живея с вечните неща! – които щедро Бог ми даде.
25 април 2021 г.
гр. Варна, 20, 15 ч.