Бях с маска с венецианска И не превземах света
И защо ли кажете Аз Диоген в бъчвата тъмна
И търсех И не намерих
Човека
И плисна изведнъж дъжда с белоснежните рози
И сля и море и небе в Аязмо Помолих се
После изпих капките жива вода
Били някога някъде сълзи
На разпнатия от хора
На Кръста
за Бога
От брега...