автор: liulina

Тръгна зайко на разходка,
в езерото с малка лодка,
стигна с тласкане в средата
и отпусна в миг веслата.

Вън задуха силен вятър,
обърна лодката с весла,
зайко падна в този вир,
а после заваля дъжда...

Сокол го грабна и издигна,
дордето слънцето не стигна,
зайко искаше да трогне,
да го спаси, да му помогне.

Но щом издигна се високо,
пусна го в поле широко,
поседнала в цветя мецана,
падащото зайче хвана.

Тупна му кожуха с насмешка
и направи тази забележка:
- Имаш бързина, слух и обоняние,
плуване не е твоето призвание!

Зайчето си взе от тук поука
и търси в този път сполука!