автор: vesan

Когато ми призна, че ме обича,
би трябвало да бъда най-щастлив
от факта, че любимото момиче
все още не забравя, че съм още жив.

Но как да съм щастлив с любов такава
издигнала невидими прегради
пред всяка близост. Щом не позволява
да се докоснем даже. Щом награда

единствено са думите написани.
Такава обич всъщност е кошмарна.
Да, винаги на гибел е орисана
любов далечна и епистоларна.