автор: Albatros

... когато някой ден се съберем –
ако се случи някога изобщо,
ще бъда старец, побелял съвсем,
негоден за съпружеската общност,
край рокличката твоя от жарсе –
и вихрите в косицата ти руса,
Алцхаймер паметта ми ще тресе
и Паркинсонът яко ще ме друса,
на дядковците в пролетния парк
за теб легенди тихо ще разказвам,
ти, моя Мъченице! – Жана д Арк,
ще изгоря на топлата ти пазва,

най-свята сред Жените на света,
безсилен съм, защо да те будалкам? –
немилостива иде Старостта! –
картинката нататък ще е жалка,
какво от мен очакваш? – аз не знам,
пък и не ми е дадено да зная,
и по-добре да пукна адски сам
пред ужаса – със теб! – в семейна стая,
на гръб да мъкна сетните си дни
със мозък, от стихиите отнесен.
И по-добре навеки остани! –
Жената в моя стих и сън – и песен.

16 април 2021 г.
гр. Варна, 11, 30 ч.