Непознати за себе си,
като купчинки плява,
но с претенции за зърно́,
сме заседнали тихо
и делим на магарета
наръч слама
и наръч сено.
А магарето,
знаем,
е инато животно
и се пъне пред всеки мост,
дъвче трънен венец
и до там му е космосът –
не е чувало за Христос.
Трийсет кръвни пари
крепи на гърба си
и овчи кожи
за оня цар,
който,
скрил зад гърба си пръста,
се е цанѝл за овчар.
И с Юда
хрисимо направлява
кому плява,
кому сено…
… а с ослепените ни магарета
по катър със едно око.
Гледам
тази тъжна картина,
а сърцето ми
не кърви.
Дух Свети и Отца,
и Сина
тук ли щеше да се роди???