Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 767
ХуЛитери: 2
Всичко: 769

Онлайн сега:
:: Elling
:: Heel

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтабудилник за приспивна песен
раздел: Поезия
автор: erka

...стоя под дървото
отказало да храни
най-старите си клони,
за да преживее зимата
и се питам
как се преживаява мълчанието -
с отказ от думи ли ?
В чия сянка ще летуват мислите,
когато стане напечено...

...над рамото ми дребна птица
/не тази на щастието/
разглежда жертвите на студа
като потенциален материал за дом
и накъсаната й песен
ми дава най-естествения отговор -
не се преживяват мълчанията...
Живеят се.


Публикувано от Administrator на 22.04.2021 @ 13:49:10 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   erka

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 19:42:56 часа

добави твой текст
"будилник за приспивна песен" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: будилник за приспивна песен
от mariq-desislava на 22.04.2021 @ 15:00:37
(Профил | Изпрати бележка)
Тихо живеене, всъщност най-истинското.{}


Re: будилник за приспивна песен
от pavli на 23.04.2021 @ 08:30:48
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/pavlinapetrova
Когато предизвикаш мълчанието на някого само може да предполагаш какво се завихря в главата му. Истината на премълчаното е катализатор в по-нататъшните взаимоотношения. Макар неизказани, думите кънтят... Не можеш да бъдеш сигурен какво е премълчано. Зад него се крие болка, неразбиране, огромно разочарование... Спираш в един разговор и премълчаното започва да се реди в съзнанието ти. Не! Започва да се разбърква и да оголва невроните, които са отговорни за спокойствието ти. И надеждата е знак за несигурност – чудиш се какво ще стане – искаш да е хубавото, но се съмняваш... Вярата е увереност! Когато се наруши тази увереност, на човек му остава последно надеждата... Избираме я преди всеки избор. Но тя е като заплаха и приливът ú дебне да помете всичко от теб и в теб... Като че ли в надеждата те причакват всички врагове и ти се чувстваш все едно си птица на прицел... Виждаш несметни ширини, но скърбиш за чезнещото време... А мамещите плодове губят своята сладост... Всеки брод изглежда хлъзгав и нереален... Попадаш понякога в измамния заслон на стиховете и изливаш душата си:
Премълчаното е болка... Взиране в тъмното.
Вик навътре! Всичко мое несбъднато...
Мòстове изгаря... До празно стяга пипалá!
Рани прави и скършва радостта.
Свито до точица тишина
е пробойна за всяка надежда...
Зад премълчаното е смисъла
на звуците и цветовете...
и раздробената палитра от усещания...
Но и поезията не предизвиква нужното спокойствие... Носиш сякаш целия свят на раменете си. Усещаш разликата между това, което ти се иска и това, което може да получиш... Човек в крайна сметка трябва да направи своя избор. След всеки избор всичко няма същото значение. Двойнственият живот е като наркотик – колкото по-бавно вземеш решение, толкова по-силен е абстинентният синдром. И въпреки това повечето хора обичат своите пристрастявания, а последният им стадий са вечните мъки. И се давиш в премълчаното... и търсиш смелост да стигнеш до края... на разговора.

© Павлина Петрова