Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: zlatin139
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13931

Онлайн са:
Анонимни: 97
ХуЛитери: 0
Всичко: 97

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2021 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВ името на живота
раздел: Други ...
автор: tearfly

Зазидана в мрак и мълчание, тичащо през лицето, умъртвяваше времето като болящ зъб – до корен.
Пръстите ѝ смазваха сухата пръст в шепите, хвърляше прахта срещу вятъра, а после изкашляше загубите. Краката ѝ тежаха безмилостно от годините. Всичко беше трудно – да угодиш, да вярваш, да разбираш, без да бъдеш разбран, и пак да вярваш. Да си истински навсякъде, с риск да бъдеш обявен за повърхностен. Да не мъстиш, да си тих и зазидан. Безкраен - защото носиш зрънцето на сътворението.
После се научи да се оттласква и олеква, правеше го само нощем, докато тялото ѝ беше обърнато на ляво и сърцето ѝ спираше, постигна го без усилия, просто носеше кръста да лекува другите, а себе си - не. Сутрин се будеше от брутален взрив в леглото – като върнал се от Оня свят, за да докрета до следващата нощ, когато пак излизаше от старото си тяло, обличаше най–красивата рокля и олекваше. Косите ѝ носеха уханието и цвета на зряло жито, полюшвано от тежките къдрици – там, където с нежни пръсти бе достигала любовта. Поне не бе живяла напразно.
Отваряше лабиринтите на миналото и се усмихваше – нищо напразно – в името на живота.
Един ден оттласна небето от раменете си.
Прескочи отвъд зримото и спря да се връща.


Публикувано от anonimapokrifoff на 22.04.2021 @ 09:09:28 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   tearfly

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

06.05.2021 год. / 03:08:02 часа

добави твой текст
"В името на живота" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.