автор: botyofentiev

На майка

Светът не е място за къща.
Светът е място за вълнá,
която се разгръща и поглъща
всички пътища обратно към домá.

И тръгнал по житейската спирала,
мислех – ще се върна пак.
Но стълбата съдбата е прибрала
и няма никакъв обратен знак.

Потънал в пътища нелеки,
аз все вървя, вървя, вървя...
Избродих всичките пътеки
на живота в тъмната гора.

Намерих ли? Видях ли? Разгадах ли?
Причина някъде да спра.
По стъпките все още рахли
попадаха зрънца в пръстта.

И нямаше как да се върна,
пътят виеше напред...
Звезда пред мен една посърна.
Взриви се в небето самолет.

Но спирането беше невъзможно,
пред погледа все нови ширини.

Там някъде се кръстеше набожно
тази, която ме роди.