автор: Albatros

... когато на вратите ми почука
един ден – неизбежна – старостта,
аз вече ще съм хвърлил на боклука
вързопчето с ненужните неща –
възторзи, слава, низи от любови,
в които дишах шеметно щастлив,
светът след мен едва ли ще се рови
и в моя стихотворен йероглиф,
сакото – и младежките си ризи,
и плувките – за варненския плаж,

не ще ми чини никакви мангизи
да си чета във храма "Отче наш!",
освободен от страсти, скръб, неволи,
от глупави химери – и мечти,
душата ми по цял ден ще се моли –
отдето е дошла! – да отлети,
дим да ме няма! – казано във скоби,
да бъда вятър в пролетни нивя.
Бях старчето, което с блага обич
през болките на този свят вървя.

19 април 2021 г.
гр. Варна, 12, 00 ч.