Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: zlatin139
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13931

Онлайн са:
Анонимни: 359
ХуЛитери: 0
Всичко: 359

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2021 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСветлинки по пясъчното дъно
раздел: Поезия
автор: Samanda

Когато ми е сиво, мрачно – непрогледно, почти,
хаосът от чувства и мисли в мен хармония реди.
Тогава със себе си съм най-любяща, търпелива.
И да ме боли – смирена съм, не отронвам дума.

Гмуркам се във дълбините недокоснати свои.
Там Някой за мен е скътал сто бисера в миди.
Във полуздрача на необходеното пясъчно мое,
в синкави и в розови перли мъдростта светлее.

Може би някъде – съвсем близо до слънцето,
винаги е светло, но там е и изгарящо горещо.
Защо Творецът е решил в живота ни човешки
да се редуват дни светли със безлунни нощи?

Плаши ли ме тъмнината? Онази – безлунната?
Кога по пътя ни житейски мракът ни поглъща?
Не е ли там – под купчината пръст – във гроба?
В къщата ни правоъгълна – два на един метър.

Ако съм само тленно тяло – тъмата ми е краят.
Но аз вярвам – кванти приземена светлина съм.
Черупката на духа в мен в този живот служи ми
прекрасно, в следващия ще се завърна ли тука?

Дали ще съм жена отново? Дали ще има мрак?
Дали пак душата моя ще познае гняв и страх?
Дали ще имам сили криле над тях да разперя?
С обичта и светлината същността своя да слея.

Samanda


Публикувано от anonimapokrifoff на 21.04.2021 @ 09:30:38 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Samanda

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

06.05.2021 год. / 04:05:38 часа

добави твой текст
"Светлинки по пясъчното дъно" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Светлинки по пясъчното дъно
от mariq-desislava на 26.04.2021 @ 21:47:32
(Профил | Изпрати бележка)
Много добра философия.{}