автор: LATINKA-ZLATNA

(превод от сръбски език)

Когато дойде Косачът,
ще ме покоси
и ще се превърна
в стръкче трева,
в трепетлика...

Ще ме викаш.
Ще ме търсиш.
Ще изпращаш съобщения
по птици и жълти дюли...

Но напразно!
Напразно ще спечелиш сърцата на Хадес и Персефона...

Моята песен
ще замре в острието на твърдостта...
Очите ми
ще се обточат в откосите на необходимостта...

Ще протягаш ръце в пространството,
но няма да мога да се върна...
Ще пееш до пресипване,
скитайки по пустинята...
С моето име
ще обядваш и вечеряш,
носейки го
на своите устни,
в своето гърло...

Когато дойде Косачът,
ще ме покоси
и ще се превърна
в стръкче трева,
в трепетлика...

Ще ме оплакваш...
Ще ме опяваш...
Ще ме сънуваш
покрай кладенец и пак жаден и жалък ще продължиш...

Но напразно.
Напразно трептенето на Твоите струни Кербер ще опитоми...

Ще треперя
от ръба на острието при всяко замахване на Неговата коса...
И ще плача
в тази игра на палача и на безсилието...

Ще се ослушваш за ехото на моите изгубени въздишки,
но няма да ги чуеш...
В изсъхналата ми кръв ще търсиш туптенето на моя пулс,
но няма да го откриеш...
Ще съчиниш
Песен за Радост, вместо Песен за Умиране,
Песен, с която да ме възкресиш...
... Но няма да можеш да ме върнеш.

Ще препускаш през сноповете,
гологлав и бос,
да стигнеш до мене преди Косача...

Ще тичаш
презглава
по бодливите, изсушени стърнища,
в отчаяние ще ме търсиш...

Когато дойде Косачът,
ще ме покоси
и ще се превърна
в трева,
в трепетлика...
целебна.

За да можеш от мен, Орфей,
мехлем
за Твоите крака
ранени
да направиш...


КОСАЧ

Аутор: Снежана Алексић Стоноjловић, Република Србија

Кад дође Косач
да ме покоси,
претворићу се
у влати траве
трепераве...

Дозиваћеш ме...
Тражићеш ме...
Слаћеш поруке
по птицама и жутим дуњама...

Залуд.
Залудно ћеш освајати срце Хада и Персефоне...

Моја песма
замреће у сечиву непоколебљивости...
Очи ће се
опточити у откосима неминовности...

Пружаћеш руке у неповрат,
јер вратити се нећу моћи...
Певаћеш до промуклости,
лутајући пустарама...
Име моје ћеш
ручавати и вечеравати,
носећи га
на својим уснама,
у свом грлу...

Кад дође Косач
да ме покоси,
претворићу се
у влати траве
трепераве...

Оплакиваћеш ме...
Опеваћеш ме...
Сањаћеш ме,
поред зденца, тако жељан и жедан, трајаћеш...

Залуд.
Залудно ће треперења Твојих жица, Кербера припитомљавати...

Дрхтаћу
На ивици оштрице при сваком замаху Његове косе...
И јецаћу,
у тој игри џелата и немоћи...

Ослушкиваћеш јеку мојих изгубљених уздаха,
али нећеш их чути...
Опипаваћеш у сасушеној крви траг сваког ми дрхтаја,
али га нећеш напипати...
Смишљаћеш
Песму Рађаљку, уместо Песму Нарицаљку...
Песму, која у живот враћа...
... Али ме вратити нећеш моћи...

Прескакаћеш снопове,
тако гологлав и бос,
не би ли пре Косца до мене стигао...

Трчаћеш
безглаво,
по бодљикавим, исушеним стрњикама
у очају тражећи ме...

Кад дође Косач
да ме покоси,
претворићу се
у влати траве
трепераве...
исцелитељске...

Да од мене, Орфеју,
мелем
за своја стопала,
израњавана,
начиниш...


Б.а. Стихотворението е поместено в петезичната (многоезичната) ми преводна поетична антология „Гласове от Балканите” (2016).