автор: yavorkostov

Истинското християнство предизвиква конфликти. Животът, посланията, смъртта и възкресението на Господ Исус са причина за най-дълбоката криза, която някой може да преживее. Вестта за възкръсналия Господ разтърсва битието на човек до такава степен, че след нея остават само два пътя: единият води до следване стъпките на Христос, а другият отвежда далеч от Него.
Срещата с Господа е невъзможно да бъде описана с прости думи. Всъщност Той е толкова различен от нас, че всичко, свързано с Него, е повод светът ни да бъде разтърсен из основи. Целият Нов Завет описва противоречията, съпътстващи Христос, докато е тук на земята. Конфликтните ситуации следват една след друга. В началото Йосиф се скандализира от факта, че Мария, неговата годеница, е бременна, в края евреите скандализират обществото с лъжата, че учениците са откраднали тялото, и всичко между тези две събития е съпътствано с конфликти.
Христовите послания и поведение скандализират постоянно. В поученията Си Той говори за превъзходния мир, идващ от познаването на Бог, но и заявява, че думите Му ще разделят дори най-близки членове на едно семейство; в действията си се противопоставя на човешки традиции, които претендират да водят хората към Бога, но всъщност ги отдалечават от Него; в отношението си към корумпираните лидери не си спестява острите думи, за да посочи Божията истина; и не на последно място – установява стандарт, в който разкрива предизвикателството на Божията любов.
Христос не скандализира само своите противници. Учениците Му често са изправени пред възможността да се обидят или може би да се разочароват, защото Исус често провокира да краен предел техните представи. Ако се пренесем в атмосферата на Тайната вечеря ще видим един такъв пример. След като приключват с храненето Христос се изправя, слага си престилка, налива вода в един леген и започва да мие краката на Своите ученици. Това действие е контракултурно до такава степен, че изглежда сякаш унизително. Господарите не правят така. Господарите демонстрират своята управленска власт, а не вършат слугинска дейност. С този пророчески акт обаче Христос разкрива една истина на Своите ученици, която обръща представата им за произхода на истинската власт в Божието царство. Христос разкрива тайната на истинския служител.
И истинският Служител издържа такова противоречие против Себе Си, че само в рамките на четири дни чува по свой адрес първо възгласа „Осанна“, а след това присъдата „Разпни Го“. С „Осанна“ развълнуваната тълпа, стояща пред портите на Ерусалим, посреща популярния Учител, яхнал магаренце, в очакване Той да реализира надеждите на всеки юдеин за свобода, независимост и възстановяване величието на Израил. Няколко дни по-късно същата тази тълпа, подучена от своите религиозни и политически водачи, крещи неистово „Разпни Го“, настоявайки пред римския управител Пилат да осъди на смърт същия този Учител.
Най-скандално за човешкия ум обаче си остава едно уникално събитие, което две хиляди години не спира да предизвиква противоречия. Грандиозната провокация в това събитие е свързана с факта, че то се случва три дни след смъртта Христос. Когато за учениците Му всичко изглежда загубено, а прекараното време с техния Наставник е на път да се превърне просто в един прекрасно болезнен спомен, идва вестта, че невероятното се е случило. Учителят се е завърнал от мястото, от което никой, никога преди не се бе завръщал. И наистина. Христос се явява на учениците след като бе умрял и бе погребан.
За всеки, който не е видял с очите си това чудо и не е докосвал с ръцете си възкръсналото тяло, това е скандално твърдение. Твърдение, което е или резултат от нечия болна фантазия, или е хитро скроена лъжа, или… или просто трябва да приемем най-сензационната от всички възможности – възкресението е истина. Скандална истина, която променя всичко. Преобръща с главата надолу целия ни свят.
Темата за възкресението е централна за християнството – християнство без възкресение не може да има. Ако Христос не бе възкръснал, щеше да е просто един популярен за известно време учител, чието върховно постижение е запознаването на широката му аудиторията с интересна система от правила и насоки за личен успех тук, на земята. В Неговото учение обаче не би имало истинска надежда, нито кой знае какъв смисъл, защото в крайна сметка смъртта щеше да обезсмисли необикновените му послания. Именно в това се състои мощта на смъртта като наш враг – тя не убива само човека, тя убива смисъла на живота.
Ако смъртта бе оставена непобедена, щеше да продължава да властва над човешкия род и да убива в зародиш дори най-крехките намеци за морал и ценности. Ако животът свършва с последния дъх, защо въобще е нужно да се стремим да правим нещо благородно, значимо и стойностно? Благородството, моралът и ценностите биха били относителни понятия, празни философски абстракции, подвластни на своята преходност. Ако смъртта бе оставена непобедена всичките развратни, нечестиви, неолиберални, етатистки, атеистични, мизантропски идеологии биха били относително истинни (защото истината би била относително понятие), а надеждата щеше да е една фалшива и вредна абстракция.
Великата новина обаче е, че Христос възкръсна. Божият Син погуби най-големия враг на живота – смъртта – и така върна надеждата и здравата логика на нашето съществуване. Във възкресението на Христос се съдържа смисълът на човешкото битие. Заради възкресението на Христос можем да мечтаем и мечтите ни да са стойностни копнежи, подарени от Великия Създател Бог, а не лишени от съдържание изкуствени романтични блянове.
Заради възкресението на Христос и ти, читателю, си на път да бъдеш скандализиран, защото… защото възкресението на Христос касае лично теб. Възкресението на Христос предизвиква или най-смисления повод да празнуваш, или (ако го отхвърлиш) най-логичната причина да се страхуваш. Ето защо посланието на истинското християнство „взривява“ най-големия конфликт както в живота на отделния човек, така и в целия човешки род през всички поколения – предизвиква ни към избор. Свободен избор. Избор за живот или за смърт.