автор: cyriana

Там някъде си ти -
извън града, в дъжда, в нощта...
А там, където си, не чуваш
сподавените мои придихания.

Там някъде си ти -
дълбоко в мойто подсъзнание -
и аз не мога да те чуя,
когато шепнеш ми признания.

Там някъде си ти - навън.
Във теб неспира да вали,
а аз те будя в своя сън,
за да ти кажа, че боли.